TV show: Big Little Lies


Сесията ми наближа, затова нека изгледам всички възможни сериали. Около Великден изгледах "13 причини защо", за който качих ревю не много отдавна. Последните 2 дни изгледах "Големите малки лъжи". Не си мислете, че седя по цел ден вкъщи и гледам сериали (а как ми се иска), просто и двете продукции са с по един сезон и малко на брой епизоди. 
"Големите малки лъжи" е базиран на едноименният роман на Лиан Мориарти, който разглежда живота на няколко богати семейства. Както във всеки друг роман/сериал тези семейства има своите проблеми - някой малки, други големи. Разбира се тези семейства имат и  своите тайни.
Ще се опитам да спестя всякакви спойлери, за да може всеки да прочете ревюто без да се притеснява, че ще му разваля кефа от гледането. 
"Големите малки лъжи" е малко по-осъвременена версия на комбинацията между "Отчаяни съпруги" и "Оринддж Каунти".  Основата на сериала е около три съпруги и техните деца. В главните роли на тези съпруги са Рийз Уидърспун, Никол Кидман и Шейлийн Удли, която повечето от вас знаят от поредицата Дивиргенти. Признавам, че актьорският състав на този сериал е нещо, което определено те кара да го гледаш. Друга доста интересна роля в сериала има Александър Скарсгард, който играе съпруга на Никол Кидман. Доста сполучлива се получава двойката им в сериала, определено си отиват. Скарсгард е запомнящо се лице от доста други филми и сериали, като "Истинска кръв" или "Легендата за Тарзан", която миналата година излезе по кината. Дори може да ви е познат от някой друг музикален видео клип, като този на Лейди Гага. 
Всяко едно от семействата на героините има проблеми, за които никой не подозира. Всички хора в града ги виждат като идеални и никой не би си помислил, че те могат да бъдат засегнати от така наречените битови проблеми и скандали. Всичко излиза наяве, когато някой е убит. Няма да казвам повече за сюжета, нека сами разберете. 
Града, в който е снимам сериала е повече от удивителна. Градът Монтерей в Калифорния, САЩ има прекрасни скалисти брегове, в който вълните се разбиват с пълна сила. Перфектна локация за този сериал, поне според мен. 
Бих препоръчала тази продукция на всички фенове на "Отчаяни съпруги", на които им липсва сериала и си търсят нещо подобно. Не мисля, че втори сезон или каквото и да е продължение ще излезе, тъй като сериала е базиран на книга, която има доста сполучлив финал, който е пресъздаден също толкова добре и на екрана. Но нали знаете, надеждата умира последна. 
0

TV show: 13 reasons why


Този сериал нашумя твърде бързо. Премиерата му беше на 31 март 2017 и вече всеки говори за него. Нямаше как и аз да не видя за какво е целият шум. Всяко ревю или коментар, което прочетох за сериала беше положително. Всички казваха колко силен бил първият епизод и как от много време не са попадали на толкова добър пилотен епизод. Е, не знам дали всички тези хора са изгледали целият сериал, но моето мнение не се препокрива с тяхното изцяло.
Да започнем с предисторията на сериала. "13 причини защо" е роман от Джей Ашър, който бележи голям успех след излизането на сериала. Продуцент на сериала е Селена Гомез, която обръща много голямо внимание в нейните социални профили, но не само там на проблемите засегнати в продукцията. 
Сюжета на сериала се развива около самоубийството на 17-годишната Хана, която оставя след себе си 13 записа, всеки от тях е причината за нейното самоубийство. И всяка една причина е човек. Самата идея лично според мен е доста оригинална и леко ретро, тъй като записите са записани на касети. В тези записи Хана прави някои ужасни разкрития за свои съученици и приятели. Неща, на които тя е станала свидетел и неща, който са и причинили на нея. 
Някои от причините ми се сториха твърде изтъркани и не смятам, че нещо подобно би трябвало да е причинна за нечие самоубийство. Не искам да спойлвам на никого, който още не е гледал сериала, затова няма да упоменавам, кои са тези причини. Но причина дванадесет за мен беше най-тежката, както и причинна девет. Те са сходни и са нещо, за което човек би стигнал до самоубийство. 
Сериала е много добре направен и частите са свързани идеално. Самата история е тази, която на моменти е дразнеща и ме кара да си мисля, че главната героиня си е изпросила сама, някои неща. Отново няма да упоменавам, кое конкретно. 
Не съм чела книгата, не знам колко се различават двете истории, но тази на сериала имаше доста отворен край. Много ми се иска да разбера какво се случва след последната касета. Няма информация за втори сезон, но авторът на книгата споменава в интервю, че самият той е любопитен, какво може да се служи с героите. 
Темите и сцените, които са засегнати и показани в сериала са много тежки. Не бих го препоръчала на хора, които са прекалено чувствителни. Има няколко култови сцени, които бих казала, че има значение за всеки и всеки трябва да чуе и види. 
Колкото и да не ми хареса напълно тази продукция,ми показа, че винаги трябва да се оглеждаме около себе си. Може би най-близките ни хора са под голям стрес и са изправени пред тежки решения и ние дори да не подозираме за това. 

1

21-st Sofia International Film Fest

Този март имах възможността да се включа в едно невероятно събитие, а именно София Филм Фест.
Бърз преглед на историята на фестивала от създаването му сега. За първи път той е проведен през 1997 година. Всяка година на фестивала се представят много нашумели заглавия през годината, много български и европейски премиери, както и утвърдени класики. За всички години на фестивала са представени над 1600 заглавия.
Моят досег до фестивала беше като доброволец. Успях да се "добера" до тази позиция, през любимият ми сайт за доброволчество TimeHeros.org. Преди време ви споделих за него, ако сте пропуснали, ето ви линк.
Една от първите ми задачики за фестивала беше като гардеробиер на откриващото парти за фестивала. Не съм била на по-забавно място. Тази вечер успях да се запозная с голяма част от организаторите и доброволците. Даже (не се хваля, ама) успях да се запозная с Захари Бахаров.
Моите основна локация за фестивала беше Дома на киното. Ако сте нямали възможността да посетите това кино в центъра на София, побързайте. Това е едно от малкото кина, които изглеждат по един уникален и ретро начин, със стари тапицирани седалки и тежки червени завеси, които се вдигат преди да започне прожекцията. Абе направо си е приказка там.
По време на фестивала успях да се срещна с Рупърт Еверт. Сигурна съм, че всеки от вас го е гледал поне в един филм, като се започне от вечният "Инспектор Гаджет", минем през "Сватбата на най-добрият ми приятел" с  Джулия Робъртс, и завършим със "Звезден прах" . Освен, че се изявява като видим актьор, той също е и режисьор. На срещата, на която присъствах, той сподели, че тази година приключват снимките по негов проект, който е екранизация на приказката на Оскар Уайлд, "Щастливия принц". Може да я очакваме в края на 2018.
Като доброволец имах правото да посещавам всички прожекции, в почти всички кина, които бяха партньори на фестивала. За жалост, не успях да посетя всички прожекции, които бях си набелязала, но много от филмите ще бъдат излъчвани след края на фестивала. Най-много се впечатлих от немския филм "Сбогом, Берлин". Супер свежа комедия за две деца, които поемат на пътешествие из Германия с крадена Лада Нива. Нямаше човек в залата, който да не се засмя на някоя от шегите или ситуациите, я които бяха поставени героите.
За финал, ще кажа, че догодина със сигурност ще се запиша отново. Последния един месец беше изпълнен с много приятни и нови емоции за мен. 
0

copyright © . all rights reserved. designed by Color and Code

grid layout coding by helpblogger.com